Здравейте скъпи читатели,
днес си позволявам да напиша нещо, което до голяма степен отговаря на два (за мен, може би и за някои от Вас) любопитни въпроса: защо все по-рядко публикувам ревюта и защо не отразявам веднага всяко ново лансиране и събитие? Създадох този блог преди четири години, като логичното продължение на едно дълго пътешествие из безкрайните дебри на декоративната козметика. Когато години наред събираш като катерица в хралупата си ценни лимитирани продукти и даваш съвети онлайн, идва момент, в който изниква желанието, тази информация да има свой собствен дом.
На първо място Makeup Galaxy е личен дневник, в който съхранявам късчета спомени за любими марки и колекции, и намерени с много труд и безсъние скъпоценности. Защото за мен тези неща не са просто пластмасови кутийки и шишенца. Зад всеки продукт има история, има спомен. На второ място Makeup Galaxy е сайт, в който мога да предам един малък процент от знанието си. Защото вярвам, че когато знаеш нещо трябва да го предадеш нататък.
Преди години ми харесваше да споделям, че имам блог и че съм бюти блогър. Но тази дума се превърна в нещо, към което не изпитвам същото уважение.
Питате се защо? Да започнем от тук: най-простичко казано, блогърите се делят на два вида.
Едните пишат за неща, които искрено ги вълнуват. Другите пишат за неща, за които им е платено да ги вълнуват. Не съм противник на спонсорираните публикации. Това не е хейт статия към хората, които работят по този модел. Да си платен блогър не е нещо ново. Отдавна чуждестранни блогъри са в състояние да се издържат от хобито си.
Да получиш продукти и/или пари за отделеното си време и старание не е проблем. Но е проблем, когато се опитваш да го правиш подмолно. Когато абсолютно никъде не споменаваш, че написаното е платен материал или спонсорирано ревю. Тази информация трябва да е много ясно и лесно видима, а не загатната с миниатюрни знаци между редовете.
Изключително притеснително е, че все повече амбициозни и неопитни хора започват да си вярват, че мнението им има някаква тежест.
Вие, читателите много добре усещате, когато някой не е искрен. И тъй като съм сигурна, че много от Вас искат да разберат какво точно се случва зад мистериозната блогърска завеса...днес ще я разтворя.
Без тайни, без захаросани описания, без грим.
Продукти, предоставени за тест
Не съм създала този блог, за да получавам козметика. Когато написах първата си публикация вече бях натрупала сериозно количество. Да, гримовите маниаци сме ненаситни за нови неща, но когато искаме нещо на всяка цена, си го купуваме сами. Естествено каквото и да си говорим, да ти подарят продукт е нещо хубаво и гали самочувствието. Всеки обича подаръците. А когато този жест се прави от марка, към която си лоялен от дълги години, усещането е още по-приятно.
Но истината е, че има представителства, които избират да работят само с блогъри, които пишат положителни и нагласени неща. И тук нямам предвид малки и независими компании, които имат нужда от тласък, за да бъдат забелязани. Говоря за наистина големи играчи. Да отказваш да работиш с обективни блогъри говори само за едно: нямаш вяра в собствения си продукт.
Обидно ми е, когато виждам блогъри, които пишат за пасти за зъби, луканки и препарати за прозорци, а отгоре представят луксозни кремове, парфюми и аксесоари. Не е проблем спонсорираното писане. Проблем е да не можеш да откажеш. Проблем е да превърнеш този бранш в евтина проституция.
Хай-енд козметика е редно да се предоставя на блогъри с доказано име и авторитет. Хора, които могат да оценят какво получават и най-важното от всичко: които знаят как да използват тези продукти. Защото е комично да се изпращат червила и спирали на някой, който няма представа какво да прави с тях или смята, че са същите като бюджетните. Да напишеш няколко рекламни послания и възклицания не е достатъчно. Ако искам да прочета нещо подобно ще си купя списание. Няма да чета блог.
Задавали ли сте си някога въпроса: "Това блогър ли е или е копирайтър и мога ли да му имам доверие?" Истинските блогъри пишат за удоволствие и без заплащане. Те сами определят темите, които ги вълнуват. Копирайтърите пишат по зададени от клиентите си теми и спазват определени срокове. Стана досадно всеки подарен парфюм да се превръща в "нов любимец", а постове от типа на "Моите любими продукти за този месеца" да съдържат единствено и само неща, които са получени безплатно. Драги блогъри, няма как да Ви повярвам, че тези неща си ги купувате сами. Защото да имаш любима спирала означава на всеки три месеца да я подновяваш. И това е само един пример.
Събития
Да присъстваш на актуално събитие и да напишеш публикация за представянето на нов продукт е вълнуващо, но не и когато го направят още двадесет човека преди или след теб.
Вие читателите се дразните. Аз като читател се дразня. Досадно е. Не подкрепям новата блогърска истерия да се публикуват ревюта, буквално часове след получаването на така заветните подаръчни торбички. (Да, имам ревюта, които са публикувани в кратък срок. Но когато се гримираш от 20 години не са ти нужни пет опита с палитра, за да разбереш дали сенките седят добре на клепачите ти.)
Друго, което не е трън само в моите очи: пристигането на събитие и напускането му след 10-15 минути (разбира се с торбичка в ръка). Нали не си помислихте, че някой го е срам да си я вземе? Всеки е попадал в ситуация, в която изниква нещо по-важно или спешно, но когато тенденциозно пристигаш, за да си прибереш подаръка....sorry, но е очевидно. И не само от мен. Същото важи и за идването без лична покана. Всеки път е абсолютно ясно кои са тези блогъри.
Какво виждате из социалните медии, когато има събитие?
Освен неизбежните един милион еднакви снимки, най-често това са селфита. Всички се обичат, всички са приятели, всички се снимат с изкуствено отворена в усмивка уста. Истината е, че има блогъри, които смятат, че да разговарят с някой непознат е под фалшивото им инфлуенсърско ниво. Дали го правят, защото са срамежливи или просто невъзпитани? Сами си правете изводи.
Фалшиви Instagram снимки или "храна, която се снима, но не се яде"
Тук разбира се храна може да се замени с всякакви произволни неща.
Когато снимам някаква храна го правя, защото ми харесва и наистина съм седнала някъде и я изяждам в този момент. Някой трол ще каже "И ти личи". 😆 За мен това е идеята зад тези снимки. Instagram е визуален дневник, който съхранява спомени и готини неща: храни, парфюми, гримове или цветята на терасата. Ако някой ден Ви покажа какви бонбони си нося в чантата, може да сте сигурни, че ги консумирам. Не съм си поискала трицифрена сума, за да ги снимам. И ако сте си задавали някога въпроса: "Блогърите само в един ресторант ли се хранят?" Не, просто показват само този, който си е платил.
Скъпа vs. евтина козметика / Ревюта
За много читатели темата за сравняване на бюджетна и скъпа козметика е интересна.
Но когато тези сравнения идват от хора, които са виждали такава козметика само зад дебело стъкло, просто не върви да се изказват компетентно по темата. Да имаш две червила от по 40 лв. (подарени, разбира се) не те прави експерт. Да изтичаш до близкия мол и да суочваш тестери не те превръща в начетено бюти гуру. Да си пръснеш на китката парфюм от виал не означава, че можеш да напишеш качествено парфюмно ревю. Всеки, който изтъква само предимствата на даден продукт, но премълчава недостатъците му, не е компетентен бюти блогър. Неговата единствена цел е да се подмазва на колкото се може повече представителства и да прибира незаслужено продукти.
Просене, молене, досаждане
Стигнахме до една изключително болна тема.
Как някой блогър ще накара фирма да го забележи си е изцяло негова работа. За никого в този бранш не е тайна, че голяма част от блогърите се самопредлагат. И това го знам не от клюки, знам го от хората, които са от другата страна на този бизнес и които също се дразнят.
Да изпратиш на фирма любезно писмо кой си и с какво се занимаваш не е лошо и срамно. Правила съм го един път, защото исках да видя, дали наистина ще получа отговор. Получих. Но да изпращаш многократно нахални запитвания "Защо сте изпратили това на тази блогърка, а не на мен?"... това не го разбирам и съвсем открито го критикувам.
Да досаждаш на фирми с въпроси "Защо не работите с мен, а с еди-кой си?"....има ли изобщо нужда да го коментираме? Излиза, че колкото си по-агресивен, толкова повече неща ще получиш. Явно в един момент и на фирмите им става неудобно да откажат.
Защо пиша всичко това?
Пиша го, защото това е истината. Това са факти, които всички в този бранш знаят и коментират. Пиша го, защото категорично се разграничавам от този модел на поведение и от този вид "блогърство"! Тези хора не са анонимни, независимо дали изписвам имената им. Защото Вие, читателите вече осъзнавате каква игра се играе. И кои са хората, които я играят.
Целта на тази публикация не е да разпространява омраза. Целта е единствено и само да информира какво се случва зад кулисите, за да може да видите нещата от другата им страна. От грозната.
